сряда, 11 октомври 2017 г.

Седмици 39 и 40 - Рожден ден на Ева и картичкофурийска среща

Здравейте приятели,  
Може да ми пишете отсъствие от регулярните публикации в блога, но истината е, че ги замених с активно присъствие на крафтърския фронт. 
То не бяха картички, тефтери, украса за парти, албум, банер, после атс картички за картичкофурийската среща в Стара Загора - цял куп неща. 
Започвам с темата на рождения ден на Ева - розови миньони. Подтикната от мен да се съсредоточи около жълтия цвят, в който имах твърде много материали останали ми от кръщенето на сестра ми, тя реши да са миньони. Речено сторено  - майка и изряза кръгчета от бирено кенче и оцъклените сладури прогледнаха. Останалото рязах на ръка, само панделките за косата ми сгъна една добра душа. 











 След като премина тази щура и изморителна офанзива, се започнаха други творчески напъни - картичка и готварски тефтер за колежка, после картичка за бебето на колега, и отново за колежка.. и така до края на света.
 



 Тук някъде на път за Стара Загора направих няколко визитки - да се отсрамя поне пред любезните домакини.


Направих и една есенна картичка за размяната по случай световния ден на Картичкоправещите. Дано стигне до получателката си.



А това е любимото ми за тази есен платно - с тиква и позитивен надпис. Направих го на един дъх, с пръсти и боичките на лорка. С него ви каня в предизвикателството на Картишок "Тикви".


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 26 септември 2017 г.

Седмица 38 - Щуротии

Ето ме с разбора за предишната седмица. Правих различни нещица - от сватбени картички, през тефери до бебешки пликове за кръщене. Мислех да посветя уикенда на дъщеря ми и нейния миньонски рожден ден, но излезе по-интересна оферта и правихме ремонт, по време на който за пръв път видях декупаж на големи предмети. Мазахме  шкафове с помощта на Черната котка, лепихме стари вестници с крафт нюанс и сменихме визията на няколко разпаднали се бюра в Студентски град. Кеф и забавление.



Предизвикателство: Картичкофурийско предизвикателство 348 "Сезонът на сватбите" .
  Ако ви е интересно как е направен теферът, в Картишок съм публикувала урок в снимки.
Предизвикателства: Mixed Media World, Love to Create.










вторник, 19 септември 2017 г.

Седмица 37 - много сватби много нещо

Явявам се полузаспала за седмичния доклад.
След като цяло лято правих разни простотии за кръщенета, сега дойде ред и на сватбите, обратно на всякаква логика. Само за изминалата седмица - 4 сватбени картички. 
За сметка на това проспах първия учебен ден  и се наложи да правя картичка за 5 минути преди да тръгнем, защото дъщеря ми се тръшна, че не можела да ходи без картичка. 
Напоследък ми става все по-трудно да снимам и качвам това, което правя. По-бърза съм в правенето на картички, отколкото в обработката на снимките - затова щрак Марийке набързо с телефона и после кой видял кой не видял....
 Тук поръчката беше с намек за пътешествия. Направих два варианта, този хартиса.
Другите картички са предимно за статистиката - две почти еднакви с лалета в розово.


 Една детска, която беше първия ми опит за движеща се картичка.
 Ето и злополучната ми бърза картичка за госпожата, както и табелките, с които щракнах усмихнатите младеж и девойка.


Наложи се да направя и една голф картичка - за шефа, който имаше рожден ден вчера. Милия, идея си нямам дали обича голфа, но ще му се наложи да изтърпи няколко урока в този спорт.


И за финал - поредната сватбена картичка, този път в синьо.Отново прибегнах до илюстрациите на Inslee, влюбена съм в тях отдавна,  и все нямах повод да ги използвам.

ikesworld challenge....Anything Goes twist White on White


Толкова от мен, ще се постарая да се включа с по-дълъг разказ през септемврийската почивка.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 10 септември 2017 г.

Дългата одисея на едно жълто-оранжево-зелено кръщене

Започнах тази публикация на плажа в Каварна, с чаша изстудено розе в ръка, събирайки сили да я напиша. Отнеме ми две седмици да я довърша. Съберете и вие сили, сипете си по нещичко за пиене, че ще бъде дълга, много дълга. 
Началото на историята с кръщенето може да прочетете тук, когато надълго и нашироко се оплаках от избора на цветове, липсата на тема и консерватизмът на околните. 

Накратко заданието:
Украса за кръщене, тип сватба /първоначално обявени гости около 60, с всеки изминал ден растяха, и финализирахме с над 93/.
Цветове: чисто жълто, оранжево и зелено /но зеленото да преобладава и да не е много тъмно или светло или ярко/
Бюджет: скромен, но го надвишихме два пъти.
Екип: аз, децата, Мъж ми, и Деси от blackcatbg.com, която заедно с нейните помощници отметна адски много от досадната за мен работа. 
Време за изработка: 1,5 месеца мислeне по концепцията и после още 2 седмици  нонстоп работа по същинското изработване.
Нека ви разкажа всичко в цифри и факти. 
Много мислене падна първоначално. Няма да ви разказвам подробно за лутането в търсене на просветление. Минах през куче парти (съвсем за кратко), после през цитрус парти - една седмица имахме украсена маса с цитруси набучени с хризантеми за да видя колко ще издържат, но все ми се губеше детския елемент. Междувременно за да не губим време, с децата събирахме бутилки от queens сокове и ги боядисвахме във жълто, оранжево и зелено. Общо изпити бутилки: 47 броя. 
 И добре, че успоредно с кръщенето уреждах и семейната отпуска на море, за да ми хрумне най-сетне общата концепция - камиончета. Така и така таткото е строителен инженер, връзваше ми се отвсякъде. А и цветовете на детските камиончета за пясък са именно такива - обиколих София 2-3 пъти (това Комсет, Джъмбо, Хиполенд, Рая тойс и други знайни и незнайни магазини за играчки) и накрая на Илиенци намерих така мечтаните камиони в правилните, одобрени вече цветове. Купих веднага 8 броя ( две резервни уж, та накрая не ми стигнаха). 



Реших, че декорацията по масите е решена - купувам едни хризантеми, набучвам ги вътре и толкоз. Успокоих се, че вече имам концепция, уговорих с Деси да направи безобразно много хартиени топки от тишу, поръчахме балони в съответните цветове и нещата изглеждаха добре. Тук някъде реших да добавя към задачките на детето Мартин (нали помните, той пие сокове и боядисва бутилките) боядисване на няколко торби камъни. Общо 8 торбички и някъде около 150 броя камъчета във всякакви размери. 

 Същия младеж свърши и по-голямата част от черната работа по правенето на герляндите, които висяха от тавана. Наряза ми 50 *7 броя кръгове в различни цветове, които аз после залепих на панделки за да допринесат за настроението. После се съгласи да ме подкрепи в щуратата идея да направим и ринговете за салфетките - какво са за него 85 вятърни въртележки, които мама да залепи на двуцветни хартиени рингове?

 Оставаха още 10 дни до кръщенето, когато осъзнах, че няма да имам време да набучкам всички икебани в нощта преди събитието, при условие, че щяхме да пътуваме в петък късно вечерта, а кръщенето беше обедно. Тогава се сетих за едни листенца на цветя, които бях купила от Емарт и запретнах ръкави да ги сглобявам. 3*144 листа, изкарах от тях точно 108 цветя, които после набучих на клечки за да имат височина в композицията.
Познанието ми за редене на цветя не е кой знае какво, затова отворих интернет и се хвърлих да чета как да постигна добър ефект, редейки големи китки в малки камиончета. Тук ме обхвана другата лудост и тръгнах да пазарувам из цветарските магазини.


Намерих си няколко вида клечки, разбира се бели и черни купих 6 снопа. Колко му е да ги боядиса човек в жълто, оранжево и зелено? Една по една, от всички страни. Детето обаче възропта упорито и си хвана багажа за Плевен, изоставяйки ме сама с акрилните боички и клечките. Боядисах ги, няма да се отказвам наполовина. Отмъстих му като го накарах да изреже камиончета от филц пред да тръгне - "само" 64 броя, както и да налепи безброй ситни точки по шишенцата. И да направи 45 етикета за подаръчетата за гостите, както и да ги опакова. 
Да отворя скоба и да ви кажа две неща за пазаруването ми. Първо, беше типичното за мен - хаотично и безотговорно вземах всичко във въпросните цветове, без значение дали има къде да го бодна в последствие. Както имам още слънчогледи (2013), ментови панделки и сини сърчица (2015), така ще имам още дълго време панделки във въпросните три цвята. Както и физелин, жълта и зелена дантела и клечки. И зелени въженца, зелено велкро и зелени дантели.
 

Второ, в цветарските магазини се намират много интересни неща за нашето хоби. Всякакви панделки, дантелки и подобни. Купих още цветен пясък за да го слагаме по масите и да напомня детското безгрижие (чистачката в ресторанта щеше удар да получи) и малки ситни камъчета.
 Но да се върна към хронологията. Вече оставаха точно 7 дни до кръщенето, когато ме трясна отняъде свежата мисъл, че трябва и комплект за кръщенето да правя. Поръчах на Деси да прати спешно голяма кутия, в която да се съберат всички боклучки и запретнах ръкави за дреболиите. Всяка вечер между 19:00 до 3:00 се правеше по нещичко. Шишенце, вино, мед, свещ. Папка, кутия, албум. Подредба на цветята в шишетата.






А в последната вечер - малки, скромни подаръчета за децата. И те "само" 22 броя пликчета, а вътре освен бонбоните и теферчета. Ха познайте дали са купени от Джъмбо? Що да ги купуваме като можем да отделим 2-3 часа със милото да ги направим сами? Пък с печати за оцветяване отвътре. Пък с разноцветни корици. Ей така, да са по-различни. Пък запечатани със щипки с балончета. Добре, че поне курабиите с камиончетата ги направи една колежка - 35 различни по вид и украса.





И така бавно но славно вървяхме към финала на цялата операция. Имаше още безброй теми, изкоментирани, промени в последния момент, сменяхме няколко пъти табелките за масите, правихме допълнителни подаръци за гостите, търсихме мини камиончета за украса на тортата, а накрая едвам успяхме да натоварим всичко в колата, докато аз на предната седалка продължавах да режа, кроя и лепя разни финални дреболии през целия път. 


 В самия ден всичко мина великолепно. Основно, защото Деси беше успяла да свърши по-голямата част от работата в ресторанта. Аз се включих финално за официалната маса и паравана за снимките.




Така е - когато работите в екип, всичко става бързо, лесно и забавно. Особено ако екипа е такъв веселяшки, като нашия:


Имам още безкрай снимки от самата украса, но няма да ви ги споделям. Ако сте стигнали до тук, значи сте видели достатъчно. Ще кажа само, че дълго ще се говори за това събитие в приятелския кръг около сестра ми, което в крайна сметка беше търсения ефект.  А що се отнася до моето семейство - добре, че веднага след кръщенето отидохме на море, че имахме спешна нужда от почивка. Но сега, гледайки от дистанцията на отминалите седмици, се радвам че взехме всичко толкова насериозно, защото емоциите и усмивките, които струят от снимките, доказват, че си е струвало.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...